18 окт. 2012 г., 09:43

Различна

968 1 2

Добре, кажи ми, как да оцелея?
Как да се уча да живея,
как да не полудея?
Как да бъда мила, слушам само обиди...
Как да проходя, като всички по душа са инвалиди?
Как да прогледна, като ми затварят очите?
И как да се смея, като помня само сълзите?
Не смея да обичам. Казаха, че ще боли.
И защо да съм добра, като всички са зли?
Не бива да вярвам. Така съм научена...
От куршума на съдбата в сърцето съм улучена.
Как да се боря, щом виждам само бели знамена?
И когато всички са роби, къде да търся свобода?
Надеждата малко по малко започвам да я губя.
Всички спят дълбоко, а аз не мога да ги събудя...
И детското в себе си не мога да запазя...
Заобиколена от злоба, няма как да не мразя.
Как да бъда честна, като слушам само лъжи?
Как да се изправя, обществото лежи...
И даже въздуха не ми се диша, пълен е с отрови.
А “свободният ми дух” е вързан с окови.
Слушам те. Кажи ми... Откъде да взема сила?
Сама ли да се пазя, щом нямам закрила...?
Как да бъда себе си, като всички са в заблуда?
Е, как да съм различна, изкарват ме луда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма смисъл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сама трябва да се пазиш, разбира се. Никой на никого не е длъжен, но пък всеки сам за себе си ТРЯБВА да се грижи. В този свят е необходимо да си силен. Заради себе си. Успех!
  • Много хубаво и много вярно...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...