Добре, кажи ми, как да оцелея?
Как да се уча да живея,
как да не полудея?
Как да бъда мила, слушам само обиди...
Как да проходя, като всички по душа са инвалиди?
Как да прогледна, като ми затварят очите?
И как да се смея, като помня само сълзите?
Не смея да обичам. Казаха, че ще боли.
И защо да съм добра, като всички са зли?
Не бива да вярвам. Така съм научена...
От куршума на съдбата в сърцето съм улучена.
Как да се боря, щом виждам само бели знамена?
И когато всички са роби, къде да търся свобода?
Надеждата малко по малко започвам да я губя.
Всички спят дълбоко, а аз не мога да ги събудя...
И детското в себе си не мога да запазя...
Заобиколена от злоба, няма как да не мразя.
Как да бъда честна, като слушам само лъжи?
Как да се изправя, обществото лежи...
И даже въздуха не ми се диша, пълен е с отрови.
А “свободният ми дух” е вързан с окови.
Слушам те. Кажи ми... Откъде да взема сила?
Сама ли да се пазя, щом нямам закрила...?
Как да бъда себе си, като всички са в заблуда?
Е, как да съм различна, изкарват ме луда...