Мълчат ли? А виждам, отварят устата си
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене.
И в сенките хищно се скриват,
изяждат слуги, уморени, от кланяне,
дори и не ги доубиват.
Летя ли? Не знам. Впримчвам вятър в крилата си.
Бронирана с мисли и думи.
Отдавна жигосана, нося звездата си.
Различна римувам с ...Куршуми!
© Надежда Ангелова Все права защищены