26 апр. 2007 г., 13:50

Различни

750 0 7
                                                                       
                                                              РАЗЛИЧНИ

                                                 И слънцето заплака днес, когато
                                                 завинаги напусна ти дома,
                                                 където срещан си богато
                                                 и слушаше на Ероса зова.

                                                Прости, че не разбирах любовта ти,
                                                различни бяхме като пръсти пет.
                                                Обичах аз дори гнева ти,
                                                дори когато се превръщаше във лед.

                                                Аз  знаех, че ледът топи се,
                                                когато огънят докосне го с целувка,
                                                но ето, днес отново провалих се
                                                и ти си тръгна без преструвка.

                                                Не за мойта обич е родено
                                                и не за моите сълзи,
                                                коравото сърце, от гняв пленено,
                                                не можеш с мене раздели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • 6 и от мен!
  • Сладка си Ани!
    Стихотворението е много хубаво!
    Поздрави!
  • Ааааа,така мислиш,защото незнаеш как танцувамШегувам се.Благодаря ви.
  • Много хубава "Изповед"... Понякога човек има нужда да си "излее" всичко, а ти го правиш най-добре в стихотворна форма.... Поздравявам те, стихотворението е наистина много хубаво...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...