26 апр. 2007 г., 13:50

Различни

751 0 7
                                                                       
                                                              РАЗЛИЧНИ

                                                 И слънцето заплака днес, когато
                                                 завинаги напусна ти дома,
                                                 където срещан си богато
                                                 и слушаше на Ероса зова.

                                                Прости, че не разбирах любовта ти,
                                                различни бяхме като пръсти пет.
                                                Обичах аз дори гнева ти,
                                                дори когато се превръщаше във лед.

                                                Аз  знаех, че ледът топи се,
                                                когато огънят докосне го с целувка,
                                                но ето, днес отново провалих се
                                                и ти си тръгна без преструвка.

                                                Не за мойта обич е родено
                                                и не за моите сълзи,
                                                коравото сърце, от гняв пленено,
                                                не можеш с мене раздели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • 6 и от мен!
  • Сладка си Ани!
    Стихотворението е много хубаво!
    Поздрави!
  • Ааааа,така мислиш,защото незнаеш как танцувамШегувам се.Благодаря ви.
  • Много хубава "Изповед"... Понякога човек има нужда да си "излее" всичко, а ти го правиш най-добре в стихотворна форма.... Поздравявам те, стихотворението е наистина много хубаво...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....