Apr 26, 2007, 1:50 PM

Различни

  Poetry
748 0 7
                                                                       
                                                              РАЗЛИЧНИ

                                                 И слънцето заплака днес, когато
                                                 завинаги напусна ти дома,
                                                 където срещан си богато
                                                 и слушаше на Ероса зова.

                                                Прости, че не разбирах любовта ти,
                                                различни бяхме като пръсти пет.
                                                Обичах аз дори гнева ти,
                                                дори когато се превръщаше във лед.

                                                Аз  знаех, че ледът топи се,
                                                когато огънят докосне го с целувка,
                                                но ето, днес отново провалих се
                                                и ти си тръгна без преструвка.

                                                Не за мойта обич е родено
                                                и не за моите сълзи,
                                                коравото сърце, от гняв пленено,
                                                не можеш с мене раздели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • 6 и от мен!
  • Сладка си Ани!
    Стихотворението е много хубаво!
    Поздрави!
  • Ааааа,така мислиш,защото незнаеш как танцувамШегувам се.Благодаря ви.
  • Много хубава "Изповед"... Понякога човек има нужда да си "излее" всичко, а ти го правиш най-добре в стихотворна форма.... Поздравявам те, стихотворението е наистина много хубаво...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...