26 abr 2007, 13:50

Различни

  Poesía
747 0 7
                                                                       
                                                              РАЗЛИЧНИ

                                                 И слънцето заплака днес, когато
                                                 завинаги напусна ти дома,
                                                 където срещан си богато
                                                 и слушаше на Ероса зова.

                                                Прости, че не разбирах любовта ти,
                                                различни бяхме като пръсти пет.
                                                Обичах аз дори гнева ти,
                                                дори когато се превръщаше във лед.

                                                Аз  знаех, че ледът топи се,
                                                когато огънят докосне го с целувка,
                                                но ето, днес отново провалих се
                                                и ти си тръгна без преструвка.

                                                Не за мойта обич е родено
                                                и не за моите сълзи,
                                                коравото сърце, от гняв пленено,
                                                не можеш с мене раздели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • 6 и от мен!
  • Сладка си Ани!
    Стихотворението е много хубаво!
    Поздрави!
  • Ааааа,така мислиш,защото незнаеш как танцувамШегувам се.Благодаря ви.
  • Много хубава "Изповед"... Понякога човек има нужда да си "излее" всичко, а ти го правиш най-добре в стихотворна форма.... Поздравявам те, стихотворението е наистина много хубаво...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...