26 abr 2007, 13:50

Различни

  Poesía
752 0 7
                                                                       
                                                              РАЗЛИЧНИ

                                                 И слънцето заплака днес, когато
                                                 завинаги напусна ти дома,
                                                 където срещан си богато
                                                 и слушаше на Ероса зова.

                                                Прости, че не разбирах любовта ти,
                                                различни бяхме като пръсти пет.
                                                Обичах аз дори гнева ти,
                                                дори когато се превръщаше във лед.

                                                Аз  знаех, че ледът топи се,
                                                когато огънят докосне го с целувка,
                                                но ето, днес отново провалих се
                                                и ти си тръгна без преструвка.

                                                Не за мойта обич е родено
                                                и не за моите сълзи,
                                                коравото сърце, от гняв пленено,
                                                не можеш с мене раздели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • 6 и от мен!
  • Сладка си Ани!
    Стихотворението е много хубаво!
    Поздрави!
  • Ааааа,така мислиш,защото незнаеш как танцувамШегувам се.Благодаря ви.
  • Много хубава "Изповед"... Понякога човек има нужда да си "излее" всичко, а ти го правиш най-добре в стихотворна форма.... Поздравявам те, стихотворението е наистина много хубаво...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...