28 нояб. 2009 г., 12:10

Различно

1.4K 0 4

 

Нося се с настроението си в бяло,

нежно, като балада, се изви.

Потрепна като есенна камбана,

а след това дълбоко в мен се скри.

 

И реят се мислите ми като ято -

птици, прелитащи към юг.

И южна съм за вас, когато

не ме заливате със студ.

 

Хамелеон съм – цветовете сменям,

душата ми разгръща се като дъга.

Попитай кой цвят тя днес облича

и ще потрепне небрежно със снага.

 

Тъгата в синьо -  слива се небесно,

безоблачно е,  няма да  вали,

гръмотевица някъде проблесна

и до мен не стигаш  от мъгли...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С обич от мен за вас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...