Различното днес

25 мар. 2011 г., 00:40

Поэзия » Любовная

862 0 8

Аз не искам да бъда красивия спомен,

нарисуван потайно в сърцето.

Нека бъда вълната в прибой вълноломен,

гръм разкъсал плътта на небето.

В твоя сън не съм котва, пристанищно вярна

дом, във който покоя намираш,

моят ден разнолик е и труден навярно -

разпилени мечтите събираш.

С мене твоето днес е различно от вчера

лудо, живо и някак нащърбено.

Сам не знаеш ти губиш ли или печелиш

и защо все стихийно се връщаш…

Потърси ме... Камбана оглася сърцето,

и звънът й ме кара да пея.

Боса тичам из сухи стърнища в полето –

стига само с любов да живея.

Ена (Елена Гоцева)

2011-03-30T09:47:43+03:00

БРАВО!!!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-03-30T09:38:53+03:00

Възхита си!
valia1771 (Ивон)

2011-03-25T21:02:27+02:00

Харесах!
Katriona (Кети Рашева)

2011-03-25T14:48:30+02:00

Много, много хубаво, особено финалът ти е страшно силен!
velikataniki (Николина Милева)

2011-03-25T12:45:06+02:00

Тя е достатъчна
elenabili (Елена Биларева)

2011-03-25T10:13:35+02:00

Хубав стих! Особено втора строфа! Поздравления, Дани!
goredoly (Миглена Цветкова)

2011-03-25T09:16:14+02:00

Браво!
Traum (Цвети Йорданова)

2011-03-25T01:07:32+02:00

"Нека бъда вълната в прибой вълноломен,
гръм разкъсал плътта на небето."
След такива заклинания няма как да останеш само спомен, Дани!