Различното днес
Аз не искам да бъда красивия спомен,
нарисуван потайно в сърцето.
Нека бъда вълната в прибой вълноломен,
гръм разкъсал плътта на небето.
В твоя сън не съм котва, пристанищно вярна
дом, във който покоя намираш,
моят ден разнолик е и труден навярно -
разпилени мечтите събираш.
С мене твоето днес е различно от вчера
лудо, живо и някак нащърбено.
Сам не знаеш ти губиш ли или печелиш
и защо все стихийно се връщаш…
Потърси ме... Камбана оглася сърцето,
и звънът й ме кара да пея.
Боса тичам из сухи стърнища в полето –
стига само с любов да живея.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
