Разлистена есен
Разкошен светъл ден,
слънце болезнено ярко -
присвивам очи ослепен
и отлитам нейде за малко ...
сред зелена росна трева,
в небеса, като сини зеници,
сред избуяли в полята цветя
и песни на розоберни девици ...
Чудно, как е магично и лесно,
от ден такъв, светъл, чудесен,
в душата - глухарче отнесено,
да се разлиства моята есен ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены