Как досаден ми е този сняг.
Даже мръзне ми душата.
Сам-самичък съм на този бряг.
Мъка в мене е посята.
Сиви облаци над мен сноват.
Този сняг е пак наклонен.
Ледени снежинки ме коват
към балтона ми сезонен.
Но от изток се показа там,
чакана от мен, зората.
Слънцето след нея идва - знам,
да разлисти и гората.
© Никола Апостолов Все права защищены