27.11.2013 г., 16:10

Разлистване на гората

587 0 4

Как досаден ми е този сняг.

Даже мръзне ми душата.

Сам-самичък съм на този бряг.

Мъка в мене е посята.

 

Сиви облаци над мен сноват.

Този сняг е пак наклонен.

Ледени снежинки ме коват

към балтона ми сезонен.

 

Но от изток се показа там,

чакана от мен, зората.

Слънцето след нея идва - знам,

да разлисти и гората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Никола! Ще се разлисти..
  • Благодаря,Приятели!Благодаря за оценката и за посещението!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • "сняг и слънце! Ден чудесен"!
  • Ти също си се разлистил с тази красива поезия, която твориш! Позрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...