4 дек. 2007 г., 11:13

Разлив

753 0 21
 

 

 

Мога да помоля да останеш,

но какво това ще промени?

Разливът отдавна е настанал,

повече от всякога руши.

 

Мога и за прошка да помоля,

но дали изобщо някъде сгреших?

Длан себична, невъзможно плоска,

може ли любов да задържи?

 

Мога да помоля да не казваш,

но поне отвори ли уста?

Със мълчание не можеш да наказваш

и без това е само тишина.

 

Мога да подам ръката,

но топлината ми за теб е чужда.

Любовта, изчезна със вината,

мога... но дали е нужно?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...