4 дек. 2007 г., 11:13

Разлив

758 0 21
 

 

 

Мога да помоля да останеш,

но какво това ще промени?

Разливът отдавна е настанал,

повече от всякога руши.

 

Мога и за прошка да помоля,

но дали изобщо някъде сгреших?

Длан себична, невъзможно плоска,

може ли любов да задържи?

 

Мога да помоля да не казваш,

но поне отвори ли уста?

Със мълчание не можеш да наказваш

и без това е само тишина.

 

Мога да подам ръката,

но топлината ми за теб е чужда.

Любовта, изчезна със вината,

мога... но дали е нужно?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...