Мога да помоля да останеш,
но какво това ще промени?
Разливът отдавна е настанал,
повече от всякога руши.
Мога и за прошка да помоля,
но дали изобщо някъде сгреших?
Длан себична, невъзможно плоска,
може ли любов да задържи?
Мога да помоля да не казваш,
но поне отвори ли уста?
Със мълчание не можеш да наказваш
и без това е само тишина.
Мога да подам ръката,
но топлината ми за теб е чужда.
Любовта, изчезна със вината,
мога... но дали е нужно?
© Деян Димитров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
