4.12.2007 г., 11:13

Разлив

752 0 21
 

 

 

Мога да помоля да останеш,

но какво това ще промени?

Разливът отдавна е настанал,

повече от всякога руши.

 

Мога и за прошка да помоля,

но дали изобщо някъде сгреших?

Длан себична, невъзможно плоска,

може ли любов да задържи?

 

Мога да помоля да не казваш,

но поне отвори ли уста?

Със мълчание не можеш да наказваш

и без това е само тишина.

 

Мога да подам ръката,

но топлината ми за теб е чужда.

Любовта, изчезна със вината,

мога... но дали е нужно?

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...