4.12.2007 г., 11:13

Разлив

756 0 21
 

 

 

Мога да помоля да останеш,

но какво това ще промени?

Разливът отдавна е настанал,

повече от всякога руши.

 

Мога и за прошка да помоля,

но дали изобщо някъде сгреших?

Длан себична, невъзможно плоска,

може ли любов да задържи?

 

Мога да помоля да не казваш,

но поне отвори ли уста?

Със мълчание не можеш да наказваш

и без това е само тишина.

 

Мога да подам ръката,

но топлината ми за теб е чужда.

Любовта, изчезна със вината,

мога... но дали е нужно?

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...