Разлюбен...
Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани
незараснали
и само мигове
преди да съмне...
Недоразплетена,
души ме болката
и костите на мислите
се пукат.
Студено е,
а тъй е близо Огънят.
На Пътя съм,
ала не виждам Пътя.
И само в сънищата
ме целува лятото
и пеят
недолюбени щурци.
Като разлюбен въглен
се разпадам
и пепелта
на Вярата горчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
