Разлюбен...
Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани
незараснали
и само мигове
преди да съмне...
Недоразплетена,
души ме болката
и костите на мислите
се пукат.
Студено е,
а тъй е близо Огънят.
На Пътя съм,
ала не виждам Пътя.
И само в сънищата
ме целува лятото
и пеят
недолюбени щурци.
Като разлюбен въглен
се разпадам
и пепелта
на Вярата горчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
