Jan 22, 2011, 8:52 PM

Разлюбен... 

  Poetry
738 0 18

Като разлюбен въглен

се разпадам

от допира на Вярата

премръзнала

в огнището на рани

незараснали

и само мигове

преди да съмне...

 

Недоразплетена,

души ме болката

и костите на мислите

се пукат.

Студено  е,

а тъй е близо Огънят.

На Пътя съм,

ала не виждам Пътя.

 

И само в сънищата

ме целува лятото

и пеят

недолюбени щурци.

Като разлюбен въглен

се разпадам

и пепелта

на Вярата горчи...

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??