Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани
незараснали
и само мигове
преди да съмне...
Недоразплетена,
души ме болката
и костите на мислите
се пукат.
Студено е,
а тъй е близо Огънят.
На Пътя съм,
ала не виждам Пътя.
И само в сънищата
ме целува лятото
и пеят
недолюбени щурци.
Като разлюбен въглен
се разпадам
и пепелта
на Вярата горчи...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
