Разлюля ми се душата...
Разлюля ми се душата...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра-
да не отнесеш омаята
тъй чаровна на нощта!...
Любовта ни, оцеляла
най-загадъчно до днес,
може би е разцъфтяла
както вишната нощес...
Топлината от леглото
можеш ли до вечерта
да опазиш ти, защото
пак ще ни е нужна тя!...
... Разлюля ми се душата:
как желаех да те спра...
Стой, да продължи омаята
тъй чаровна на нощта!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
