Разлюля ми се душата...
Разлюля ми се душата...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра-
да не отнесеш омаята
тъй чаровна на нощта!...
Любовта ни, оцеляла
най-загадъчно до днес,
може би е разцъфтяла
както вишната нощес...
Топлината от леглото
можеш ли до вечерта
да опазиш ти, защото
пак ще ни е нужна тя!...
... Разлюля ми се душата:
как желаех да те спра...
Стой, да продължи омаята
тъй чаровна на нощта!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
