Jul 17, 2013, 10:02 AM

Разлюля ми се душата...

  Poetry » Other
620 0 4

Разлюля ми се душата...

 

Разлюля ми се душата,

как желаех да те спра-

да не отнесеш омаята

тъй чаровна на нощта!...

 

Любовта ни, оцеляла

най-загадъчно до днес,

може би е разцъфтяла

както вишната нощес...

 

Топлината от леглото

можеш ли до вечерта

да опазиш ти, защото

пак ще ни е нужна тя!...

 

... Разлюля ми се душата:

как желаех да те спра...

Стой, да продължи омаята

тъй чаровна на нощта!...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...