12 нояб. 2006 г., 22:02

Размах

840 0 14
Размах

Удоволствие е
да грабнеш четката,
хубав бял лист,
акварели,
бурканче с вода...
И да започнеш
да създаваш:
зелена поляна -
ех, наводни я малко дъждът,
кола с гуми и фарове,
с марка на покрива,
самолет – със сиви крила,
а пилотът си ти,
приятел – с кръгло лице
и руси къдрици,
семейство
заедно с влакчето Томас...
И да пееш –
за оранжево море
и оранжеви облаци,
за буквите,
строени във азбука,
докато тате
сменя
лист след лист
и попива водата...
И денят
да е толкова
хубав...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ех, малки художници...
    п.п. толкова си ведра... Благодаря ти!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Много разтоварващ стих, Доли ..след тежък ден е наистина хубаво да прочетеш нещо като това което си сътворила.Браво!
  • А за мен е удоволствие да прочета стиха ти!
    "И денят да е толкова хубав..."
    Хубав да бъде и твоят ден!
    Поздравления!
  • Хареса миЦветно и безгрижно

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...