Размазано бе на стената времето
Размазано бе на стената времето.
В последните акорди тишина.
Скри се на мечтата отражението,
което така и никой не видя.
Бясно виеше будилникът за ставане.
Във последната си битка със съня.
Денят се раждаше от всеизгаряне
на сълзите, отронени от бледата луна.
Уморени бяха мислите от чакане,
стичайки се в нови небеса.
И мълчанието им пригласяше:
,,Господи, един поет забрави...
не умря...''
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Преследваща северния вятър Все права защищены
