Размазано бе на стената времето
Размазано бе на стената времето.
В последните акорди тишина.
Скри се на мечтата отражението,
което така и никой не видя.
Бясно виеше будилникът за ставане.
Във последната си битка със съня.
Денят се раждаше от всеизгаряне
на сълзите, отронени от бледата луна.
Уморени бяха мислите от чакане,
стичайки се в нови небеса.
И мълчанието им пригласяше:
,,Господи, един поет забрави...
не умря...''
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени
