30 янв. 2015 г., 21:05

Разменям се. За смърт и без възкръсване

1K 1 10

Разменям шепа истини за чаша вино. Затваря залезът последната врата.

 

И да мълчиш, и да говориш,  не е имало сълзи от клончета на плачеща върба.

 

Това са просто капчици за жадни птици. Разменям свободата си за стръкче обич.

 

Прикриват се под снежно-бяла риза най-вечните ми татуси на некролози.

 

Разменям тишина за рой светулки. Окото лунно хващам с дълго ласо.

 

Не може звезден прах да излекува страстта на непроходилото щастие.

 

Сърцето в този ритъм ще се пръсне. Посипвам равносметки с пепелище.

 

Разменям се.

                   За смърт и без възкръсване.

                                            За мъртвия - добро, или пък нищо.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...