Jan 30, 2015, 9:05 PM

Разменям се. За смърт и без възкръсване

  Poetry » Other
1K 1 10

Разменям шепа истини за чаша вино. Затваря залезът последната врата.

 

И да мълчиш, и да говориш,  не е имало сълзи от клончета на плачеща върба.

 

Това са просто капчици за жадни птици. Разменям свободата си за стръкче обич.

 

Прикриват се под снежно-бяла риза най-вечните ми татуси на некролози.

 

Разменям тишина за рой светулки. Окото лунно хващам с дълго ласо.

 

Не може звезден прах да излекува страстта на непроходилото щастие.

 

Сърцето в този ритъм ще се пръсне. Посипвам равносметки с пепелище.

 

Разменям се.

                   За смърт и без възкръсване.

                                            За мъртвия - добро, или пък нищо.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...