11 мар. 2008 г., 14:41

разминаме се някъде по пътя

1K 0 3
Разминаха се пътищата ни,
а бяхме тръгнали в една посока.
Мен вятъра на промяната ме посети,
теб пленяващото слънце нежно те погали!

Аз към теб бях тръгнала,
минах много пътища вече,
ти, без да се спреш,
нозете влачеше, от умора пълзеше,
двамата един към друг засилихме се отдалече!

По пътя срещнах много хора,
завръщайки се в чувствата,
били са срещнали умора,
с наведен поглед ме подминаха,
видях сълзите им притихнала!

Много мисли грабнаха ме по пътя,
подминах хиляди възможностти,
но плениха ме пък други. На бъдещето си реших
да се отдам, обичта ни пренебрегнах.
Боли ме, а не съжалявам... ако можеш ми прости!

Ти също тичал си към мен,
в началото бил си устремен,
за теб било е трудно също,
но срещнал си я нея
в труден миг, когато в отсъствието ми било ти е пусто!

Разминахме се, пътя ни примами,
а бяхме тръгнали един към друг.
Сега и двамата - ранени - пак се търсиме,
от обичта пленени, ще се срещнем,
аз съм убедена... а дали тогава ще е друго...
                                                                   извинявай, но от пътя съм много уморена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А друго щеше да е ако всички знаехме къде отиваме, но нямаше ли да много по-ску4но тогава. затова не е важно къде отиваме а да се кефим на пътуването!!!!
  • Ех,този път...Винаги когато вървим по него е трудно!Но ти бъди силнаПрегръщам те!
  • Приседни за почивка на някой кръстопът,а новият път сам ще те повика.
    Имаш грешка в заглавието.
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...