разминаме се някъде по пътя
Разминаха се пътищата ни,
а бяхме тръгнали в една посока.
Мен вятъра на промяната ме посети,
теб пленяващото слънце нежно те погали!
Аз към теб бях тръгнала,
минах много пътища вече,
ти, без да се спреш,
нозете влачеше, от умора пълзеше,
двамата един към друг засилихме се отдалече!
По пътя срещнах много хора,
завръщайки се в чувствата,
били са срещнали умора,
с наведен поглед ме подминаха,
видях сълзите им притихнала!
Много мисли грабнаха ме по пътя,
подминах хиляди възможностти,
но плениха ме пък други. На бъдещето си реших
да се отдам, обичта ни пренебрегнах.
Боли ме, а не съжалявам... ако можеш ми прости!
Ти също тичал си към мен,
в началото бил си устремен,
за теб било е трудно също,
но срещнал си я нея
в труден миг, когато в отсъствието ми било ти е пусто!
Разминахме се, пътя ни примами,
а бяхме тръгнали един към друг.
Сега и двамата - ранени - пак се търсиме,
от обичта пленени, ще се срещнем,
аз съм убедена... а дали тогава ще е друго...
извинявай, но от пътя съм много уморена!
а бяхме тръгнали в една посока.
Мен вятъра на промяната ме посети,
теб пленяващото слънце нежно те погали!
Аз към теб бях тръгнала,
минах много пътища вече,
ти, без да се спреш,
нозете влачеше, от умора пълзеше,
двамата един към друг засилихме се отдалече!
По пътя срещнах много хора,
завръщайки се в чувствата,
били са срещнали умора,
с наведен поглед ме подминаха,
видях сълзите им притихнала!
Много мисли грабнаха ме по пътя,
подминах хиляди възможностти,
но плениха ме пък други. На бъдещето си реших
да се отдам, обичта ни пренебрегнах.
Боли ме, а не съжалявам... ако можеш ми прости!
Ти също тичал си към мен,
в началото бил си устремен,
за теб било е трудно също,
но срещнал си я нея
в труден миг, когато в отсъствието ми било ти е пусто!
Разминахме се, пътя ни примами,
а бяхме тръгнали един към друг.
Сега и двамата - ранени - пак се търсиме,
от обичта пленени, ще се срещнем,
аз съм убедена... а дали тогава ще е друго...
извинявай, но от пътя съм много уморена!
© Ирена All rights reserved.
Прегръщам те!
