дакота (Дакота)
152 364
4 мая 2007 г., 11:23

разминаване 

  Поэзия
911 0 13

Потърсих те в окото на пророка,

в сърцето на луната те видях,

в играта на скалистите потоци -

във музиката на зелената трева.


Звезда и дъб, огнище, водопади...

Където да  погледнех - все бе ти!   

Горчеше ли - за мене беше сладък.

През жаждата към теб се приближих.


Разляхме се в морето на съдбата

в сезон, с несъвместимост сътворен,

в разцъфналите багри запламтяхме

(забравяйки, че вехнат цветовете...)                                  


До дъното на същността ми стигна -

във автономната обител на душата,

(на думи) във кръвта ми бе „завинаги" -

намери ме, когато исках самотата...

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Звезда и дъб, огнище, водопади...
    Където да погледнех - все бе ти!
  • Няма да се уморя да те чета!
    За мен бе удоволствие!
    Благодаря!
  • в разцъфналите багри запламтяхме

    (забравяйки, че вехнат цветовете...)


    Аплодисменти!
  • Не! Никога! А в последното си изречение, може би без да знаеш, си повторила по свой начин една много древна мъдрост. Това, за което гова, е в края на "Познай себе си". Мисля, че го бях вкарал тук в сайта миналата година. Ако имаш някога време, ще се радвам да се отбиеш и го прочетеш.
  • Вили, ти нали не се съмняваш, че те усещам много близък! А това е вече път, по който вървят душите
  • Дакота, просто да знаеш - нещата, които съм изживял, ме научиха на различни неща! Никога да не правя комплименти, защото те винаги съдържат в себе си лъжа! (Нима не е най-тъпият комплимент на света да ти кажат "Мила, изглеждаш прекрасно!" А преди това как си изглеждала? А утре???? А в други дрехи????????) И никога да не изчаквам, за да говоря, каквото мисля. Защото втора възможност няма да има в живота. Последното е много точно казано в една източна мъдрост (малко в по-друга насока и в по-друг смисъл):
    "Ако спреш да говориш с човек, който не заслужава това - ще си загубиш времето. Ако не спреш да поговориш с човек, който заслужава това - ще загубиш човека. Мъдрият живее така, че ни си губи нито времето, нито хората около себе си."
    Затова - не е ли по-хубаво да споделяме, без да чакаме по-удобен момент и , за бога, без да изричаме комплименти?
  • Благодаря ви от сърце!
    Вили, не зная дали не ме ласкаеш, но пък ми е адски приятно, че точно ти ми даваш такава оценка! Благодаря!
  • Преди малко прочетох едно толкова жизнерадостен стих, а сега - този! Толкова "богато" пишеш, че мога да кажа само едно - Ти си побрала в своя талант "Ин и Ян". Това е много рядко, въпреки, че много творци са го желали, а всички се стремят!
  • Да, много хубаво!
  • "Разляхме се в морето на съдбата
    в сезон, с несъвместимост сътворен,
    в разцъфналите багри запламтяхме
    (забравяйки, че вехнат цветовете...)"

    Чудесно е, Дакота!!! Поздрави!!!

  • "До дъното на същността ми стигна -

    във автономната обител на душата,

    (на думи) във кръвта ми бе „завинаги" -

    намери ме, когато исках самотата..."
    Браво Дакота, браво!!!


  • Сякаш си прочела душата ми.........Благодаря ти,че си го написала и за другите като мен.Да имаш такава дарба е богатствоБъди богата и на любов.Давай,но и хилядократно получавай
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??