разминаване
Потърсих те в окото на пророка,
в сърцето на луната те видях,
в играта на скалистите потоци -
във музиката на зелената трева.
Звезда и дъб, огнище, водопади...
Където да погледнех - все бе ти!
Горчеше ли - за мене беше сладък.
През жаждата към теб се приближих.
Разляхме се в морето на съдбата
в сезон, с несъвместимост сътворен,
в разцъфналите багри запламтяхме
(забравяйки, че вехнат цветовете...)
До дъното на същността ми стигна -
във автономната обител на душата,
(на думи) във кръвта ми бе „завинаги" -
намери ме, когато исках самотата...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дакота Todos los derechos reservados
