разминаване
Потърсих те в окото на пророка,
в сърцето на луната те видях,
в играта на скалистите потоци -
във музиката на зелената трева.
Звезда и дъб, огнище, водопади...
Където да погледнех - все бе ти!
Горчеше ли - за мене беше сладък.
През жаждата към теб се приближих.
Разляхме се в морето на съдбата
в сезон, с несъвместимост сътворен,
в разцъфналите багри запламтяхме
(забравяйки, че вехнат цветовете...)
До дъното на същността ми стигна -
във автономната обител на душата,
(на думи) във кръвта ми бе „завинаги" -
намери ме, когато исках самотата...
© Дакота All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Няма да се уморя да те чета!
За мен бе удоволствие!
Благодаря! -
в разцъфналите багри запламтяхме
(забравяйки, че вехнат цветовете...)
Аплодисменти!
-
Не! Никога! А в последното си изречение, може би без да знаеш, си повторила по свой начин една много древна мъдрост. Това, за което гова, е в края на "Познай себе си". Мисля, че го бях вкарал тук в сайта миналата година. Ако имаш някога време, ще се радвам да се отбиеш и го прочетеш.
-
Вили, ти нали не се съмняваш, че те усещам много близък! А това е вече път, по който вървят душите
-
Дакота, просто да знаеш - нещата, които съм изживял, ме научиха на различни неща! Никога да не правя комплименти, защото те винаги съдържат в себе си лъжа! (Нима не е най-тъпият комплимент на света да ти кажат "Мила, изглеждаш прекрасно!" А преди това как си изглеждала? А утре???? А в други дрехи????????) И никога да не изчаквам, за да говоря, каквото мисля. Защото втора възможност няма да има в живота. Последното е много точно казано в една източна мъдрост (малко в по-друга насока и в по-друг смисъл):
"Ако спреш да говориш с човек, който не заслужава това - ще си загубиш времето. Ако не спреш да поговориш с човек, който заслужава това - ще загубиш човека. Мъдрият живее така, че ни си губи нито времето, нито хората около себе си."
Затова - не е ли по-хубаво да споделяме, без да чакаме по-удобен момент и , за бога, без да изричаме комплименти? -
Благодаря ви от сърце!
Вили, не зная дали не ме ласкаеш, но пък ми е адски приятно, че точно ти ми даваш такава оценка! Благодаря! -
Преди малко прочетох едно толкова жизнерадостен стих, а сега - този! Толкова "богато" пишеш, че мога да кажа само едно - Ти си побрала в своя талант "Ин и Ян". Това е много рядко, въпреки, че много творци са го желали, а всички се стремят!
-
Да, много хубаво!
-
"Разляхме се в морето на съдбата
в сезон, с несъвместимост сътворен,
в разцъфналите багри запламтяхме
(забравяйки, че вехнат цветовете...)"
Чудесно е, Дакота!!! Поздрави!!!
-
"До дъното на същността ми стигна -
във автономната обител на душата,
(на думи) във кръвта ми бе „завинаги" -
намери ме, когато исках самотата..."
Браво Дакота, браво!!!
-
Сякаш си прочела душата ми.........Благодаря ти,че си го написала и за другите като мен.Да имаш такава дарба е богатствоБъди богата и на любов.Давай,но и хилядократно получавай
-
Прекрасно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Където да погледнех - все бе ти!