Разминаване
За къде, за къде сте забързали, хора?
Отпуснете юздите на моторните си коне.
Позапрете ги. Погледнете нагоре
и вижте небето - за малко поне.
Наплискайте очи със синевата на простора -
нека лекият полъх на птичи крила
да отвее от вас страхове и умора,
и тревоги за служба, семейство, кола.
Поседнете на сянка под дивата круша.
Заредете се с мирис на прясно сено.
Пулса на Земята ни родна послушайте -
дишайте, дишайте с нея в едно!
Но ето - вие пак затягате коланите,
пришпорвате моторите си - зверове -
и сграбчили като съкровища воланите,
отпрашвате към своите си светове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Костова Все права защищены
