Apr 27, 2008, 6:58 PM

Разминаване

  Poetry » Other
639 0 6

За къде, за къде сте забързали, хора?

Отпуснете юздите на моторните си коне.

Позапрете ги. Погледнете нагоре

и вижте небето - за малко поне.

 

Наплискайте очи със синевата на простора -

нека лекият полъх на птичи крила

да отвее от вас страхове и умора,

и тревоги за служба, семейство, кола.

 

Поседнете на сянка под дивата круша.

Заредете се с мирис на прясно сено.

Пулса на Земята ни родна послушайте -

дишайте, дишайте с нея в едно!

 

Но ето - вие пак затягате коланите,

пришпорвате моторите си - зверове -

и сграбчили като съкровища воланите,

отпрашвате към своите си светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Поседнете на сянка под дивата круша.

    Заредете се с мирис на прясно сено.

    Пулса на Земята ни родна послушайте -

    дишайте, дишайте с нея в едно!"

    Ако за миг,за мъничко поспрем,
    дали ще осъзнаем,че сме хора,
    а не частици от метални светове
    обречени на бързи обороти...

    Прекрасно послание!Благодаря за пожеланията!

  • Благодаря ви!Вашето внимание и оценка ми дават кураж да публикувам още стихове.Желая ви здраве и нови поетически хрумвания!
  • Забързани за някъде и ... никъде,
    забравяме божествения ход,
    препускайки набързо през годините,
    пропускаме поредния урок.
    Светъл празник, Мария!
  • Тъжно... и дано се осъзнаят!
    Поздрави, Миме!
  • Поздравявам те мила Марче, светли празници и дни,
    чудесно е посланието ти - !!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...