Разминаване
За къде, за къде сте забързали, хора?
Отпуснете юздите на моторните си коне.
Позапрете ги. Погледнете нагоре
и вижте небето - за малко поне.
Наплискайте очи със синевата на простора -
нека лекият полъх на птичи крила
да отвее от вас страхове и умора,
и тревоги за служба, семейство, кола.
Поседнете на сянка под дивата круша.
Заредете се с мирис на прясно сено.
Пулса на Земята ни родна послушайте -
дишайте, дишайте с нея в едно!
Но ето - вие пак затягате коланите,
пришпорвате моторите си - зверове -
и сграбчили като съкровища воланите,
отпрашвате към своите си светове.
© Мария Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!Вашето внимание и оценка ми дават кураж да публикувам още стихове.Желая ви здраве и нови поетически хрумвания!
-
Забързани за някъде и ... никъде,
забравяме божествения ход,
препускайки набързо през годините,
пропускаме поредния урок.
Светъл празник, Мария! -
Тъжно... и дано се осъзнаят!
Поздрави, Миме! -
Поздравявам те мила Марче, светли празници и дни,
чудесно е посланието ти -
!!! -
Прекрасно поетично послание!
с обич, Мария. Светли дни ти пожелавам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Заредете се с мирис на прясно сено.
Пулса на Земята ни родна послушайте -
дишайте, дишайте с нея в едно!"
Ако за миг,за мъничко поспрем,
дали ще осъзнаем,че сме хора,
а не частици от метални светове
обречени на бързи обороти...
Прекрасно послание!Благодаря за пожеланията!