27 abr 2008, 18:58

Разминаване

  Poesía » Otra
640 0 6

За къде, за къде сте забързали, хора?

Отпуснете юздите на моторните си коне.

Позапрете ги. Погледнете нагоре

и вижте небето - за малко поне.

 

Наплискайте очи със синевата на простора -

нека лекият полъх на птичи крила

да отвее от вас страхове и умора,

и тревоги за служба, семейство, кола.

 

Поседнете на сянка под дивата круша.

Заредете се с мирис на прясно сено.

Пулса на Земята ни родна послушайте -

дишайте, дишайте с нея в едно!

 

Но ето - вие пак затягате коланите,

пришпорвате моторите си - зверове -

и сграбчили като съкровища воланите,

отпрашвате към своите си светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Поседнете на сянка под дивата круша.

    Заредете се с мирис на прясно сено.

    Пулса на Земята ни родна послушайте -

    дишайте, дишайте с нея в едно!"

    Ако за миг,за мъничко поспрем,
    дали ще осъзнаем,че сме хора,
    а не частици от метални светове
    обречени на бързи обороти...

    Прекрасно послание!Благодаря за пожеланията!

  • Благодаря ви!Вашето внимание и оценка ми дават кураж да публикувам още стихове.Желая ви здраве и нови поетически хрумвания!
  • Забързани за някъде и ... никъде,
    забравяме божествения ход,
    препускайки набързо през годините,
    пропускаме поредния урок.
    Светъл празник, Мария!
  • Тъжно... и дано се осъзнаят!
    Поздрави, Миме!
  • Поздравявам те мила Марче, светли празници и дни,
    чудесно е посланието ти - !!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...