27.04.2008 г., 18:58

Разминаване

641 0 6

За къде, за къде сте забързали, хора?

Отпуснете юздите на моторните си коне.

Позапрете ги. Погледнете нагоре

и вижте небето - за малко поне.

 

Наплискайте очи със синевата на простора -

нека лекият полъх на птичи крила

да отвее от вас страхове и умора,

и тревоги за служба, семейство, кола.

 

Поседнете на сянка под дивата круша.

Заредете се с мирис на прясно сено.

Пулса на Земята ни родна послушайте -

дишайте, дишайте с нея в едно!

 

Но ето - вие пак затягате коланите,

пришпорвате моторите си - зверове -

и сграбчили като съкровища воланите,

отпрашвате към своите си светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Поседнете на сянка под дивата круша.

    Заредете се с мирис на прясно сено.

    Пулса на Земята ни родна послушайте -

    дишайте, дишайте с нея в едно!"

    Ако за миг,за мъничко поспрем,
    дали ще осъзнаем,че сме хора,
    а не частици от метални светове
    обречени на бързи обороти...

    Прекрасно послание!Благодаря за пожеланията!

  • Благодаря ви!Вашето внимание и оценка ми дават кураж да публикувам още стихове.Желая ви здраве и нови поетически хрумвания!
  • Забързани за някъде и ... никъде,
    забравяме божествения ход,
    препускайки набързо през годините,
    пропускаме поредния урок.
    Светъл празник, Мария!
  • Тъжно... и дано се осъзнаят!
    Поздрави, Миме!
  • Поздравявам те мила Марче, светли празници и дни,
    чудесно е посланието ти - !!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...