Разминаване
Затваряш ме във думи. Не боли!
В стените им прозира същността ти.
Сбогувах се със нашето "преди".
Не помня как звучеше любовта ти.
Започна да ме пееш. Но сгреши.
Фалшива във гласа ти се улучих.
За нотите ми нямаше уши...
и песенна така не се получих.
Четеш ме като книга. Без очи!
Не можеш да ме видиш в редовете,
защото там е тясно за мечти.
Не се пресичат в букви световете.
А вечер ме броиш. Не ти се спи.
Когато аз отдавна съм заспала.
Опитай се поне да ми простиш.
Разминахме се още отначало.
В стените им прозира същността ти.
Сбогувах се със нашето "преди".
Не помня как звучеше любовта ти.
Започна да ме пееш. Но сгреши.
Фалшива във гласа ти се улучих.
За нотите ми нямаше уши...
и песенна така не се получих.
Четеш ме като книга. Без очи!
Не можеш да ме видиш в редовете,
защото там е тясно за мечти.
Не се пресичат в букви световете.
А вечер ме броиш. Не ти се спи.
Когато аз отдавна съм заспала.
Опитай се поне да ми простиш.
Разминахме се още отначало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
