22 окт. 2014 г., 14:04

Разминаване

487 0 0

Разминаване


Защо се появяваш чак сега?
Нали търсих те преди години...
Ще трябва ли до лудост да скърбя,
ако от теб поискам да си идеш?

Нощем в унеса на тишината,
пак от сън нехванат,
ровя из спомените си в главата,
помня колко на тебе се надявах.

Исках да ми се случиш
и да те обичам.
Тогава исках
и ти да ме обичаш.
Ала днес, след всичките години,
сякаш тайно го отричам.

Ще трябва ли до лудост да търпя
тази моя раздвоеност
И твоя ли е горчивата вина,
че в живота ми дойде не навреме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....