Oct 22, 2014, 2:04 PM

Разминаване

  Poetry
494 0 0

Разминаване


Защо се появяваш чак сега?
Нали търсих те преди години...
Ще трябва ли до лудост да скърбя,
ако от теб поискам да си идеш?

Нощем в унеса на тишината,
пак от сън нехванат,
ровя из спомените си в главата,
помня колко на тебе се надявах.

Исках да ми се случиш
и да те обичам.
Тогава исках
и ти да ме обичаш.
Ала днес, след всичките години,
сякаш тайно го отричам.

Ще трябва ли до лудост да търпя
тази моя раздвоеност
И твоя ли е горчивата вина,
че в живота ми дойде не навреме?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...