24 июн. 2021 г., 17:04

Разминаване

643 0 0

Не ме позна -

бях скрита в спомена ти дълго,

макар с лице поизбледняло

от годините.

И аз съм неуверена

кой идва срещу мен

с походка,

сякаш вятърът те спира.

Безумна среща,

замирисва на проблем.

За втори път избрах

да се разминем.

Да не пристъпваме отново

в потайностите на сърцето,

заключени са с катинар.

Те са чупливи, вече зная,

макар в хартия пожълтяла

от наивности и обещания.

Без кръстопътища и скръб

в началото и края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...