24.06.2021 г., 17:04

Разминаване

648 0 0

Не ме позна -

бях скрита в спомена ти дълго,

макар с лице поизбледняло

от годините.

И аз съм неуверена

кой идва срещу мен

с походка,

сякаш вятърът те спира.

Безумна среща,

замирисва на проблем.

За втори път избрах

да се разминем.

Да не пристъпваме отново

в потайностите на сърцето,

заключени са с катинар.

Те са чупливи, вече зная,

макар в хартия пожълтяла

от наивности и обещания.

Без кръстопътища и скръб

в началото и края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....