24.06.2021 г., 17:04

Разминаване

641 0 0

Не ме позна -

бях скрита в спомена ти дълго,

макар с лице поизбледняло

от годините.

И аз съм неуверена

кой идва срещу мен

с походка,

сякаш вятърът те спира.

Безумна среща,

замирисва на проблем.

За втори път избрах

да се разминем.

Да не пристъпваме отново

в потайностите на сърцето,

заключени са с катинар.

Те са чупливи, вече зная,

макар в хартия пожълтяла

от наивности и обещания.

Без кръстопътища и скръб

в началото и края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...