Jun 24, 2021, 5:04 PM

Разминаване

649 0 0

Не ме позна -

бях скрита в спомена ти дълго,

макар с лице поизбледняло

от годините.

И аз съм неуверена

кой идва срещу мен

с походка,

сякаш вятърът те спира.

Безумна среща,

замирисва на проблем.

За втори път избрах

да се разминем.

Да не пристъпваме отново

в потайностите на сърцето,

заключени са с катинар.

Те са чупливи, вече зная,

макар в хартия пожълтяла

от наивности и обещания.

Без кръстопътища и скръб

в началото и края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...