6 мар. 2022 г., 17:57

Разминаване с нея

807 0 0

 

 

 

Макар да се борех и ръмжах,
по пътя си да вдигах олелия,
така до днеска не успях
от нея някак си да се укрия.

 

Макар подмолно да следях
тенденциите, модата сторъка,
така до днеска не успях
да намеря нейната заръка.

 

Макар и тайно да желах,
да се надявах на късмета,
така до днеска не успях
да я нарека проклета.

 

А тя се забавлява с мен.
Искаше да ме разсмее,
но да се чувствам подчинен
на това, което не умеех.

 

А тя наказва ме жестока.
Обзета от внезапен гняв,
обръщаше ми всичките посоки,
за които мислех, че съм прав.

 

Тя никому ли не прощава?
А мен успя ли да ме убеди,
че точно нея заслужавам?

 

Съдба! Какво че победи?

Живях ли с твоите мечти,
които ти така не сподели?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...