6.03.2022 г., 17:57

Разминаване с нея

799 0 0

 

 

 

Макар да се борех и ръмжах,
по пътя си да вдигах олелия,
така до днеска не успях
от нея някак си да се укрия.

 

Макар подмолно да следях
тенденциите, модата сторъка,
така до днеска не успях
да намеря нейната заръка.

 

Макар и тайно да желах,
да се надявах на късмета,
така до днеска не успях
да я нарека проклета.

 

А тя се забавлява с мен.
Искаше да ме разсмее,
но да се чувствам подчинен
на това, което не умеех.

 

А тя наказва ме жестока.
Обзета от внезапен гняв,
обръщаше ми всичките посоки,
за които мислех, че съм прав.

 

Тя никому ли не прощава?
А мен успя ли да ме убеди,
че точно нея заслужавам?

 

Съдба! Какво че победи?

Живях ли с твоите мечти,
които ти така не сподели?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...