26 авг. 2014 г., 20:33

Размисли

519 1 2

Какво след себе си оставяш
за другите, около теб,
от себе си, какво даряваш,
като истински човек.

Любов запомняща, обилна,
истинска, безсмъртна и отвъд,
или следа болезнена и силна,
разяждаща най -здравата ти плът.

Дали пък във живота си учител,
послание от висши същества,
призван във роля на лечител
на земните души за любовта.

Катарзис е живота земен,
всеки своето ще си получи
от болка или любов обземен
урока си житейски ще научи.

В този кръговрат безкраен
всеки според опита себичен,
пречистен и за грешките покаян
ще се връща пак раняван и обичан.

За други пориви готов,
за разкаяния и грехове,
приел същинската любов
в душата си за всички светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса, Гинче!
    Катарзис е животът, да!
    Чудесен стих!
    ((( )))
  • неотменно… красиво
    и тъжно пътуване… там, към безкрая
    омаен ни води… където и думи
    и пътища свършват с мига мимолетен от нещо
    било и отминало…

    прекрасен стих, Джуди.. в унисон с моите мисли..
    поздрав сърдечен за теб..

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...