26 авг. 2014 г., 20:33

Размисли 

  Поэзия » Другая
368 1 2

Какво след себе си оставяш
за другите, около теб,
от себе си, какво даряваш,
като истински човек.

Любов запомняща, обилна,
истинска, безсмъртна и отвъд,
или следа болезнена и силна,
разяждаща най -здравата ти плът.

Дали пък във живота си учител,
послание от висши същества,
призван във роля на лечител
на земните души за любовта.

Катарзис е живота земен,
всеки своето ще си получи
от болка или любов обземен
урока си житейски ще научи.

В този кръговрат безкраен
всеки според опита себичен,
пречистен и за грешките покаян
ще се връща пак раняван и обичан.

За други пориви готов,
за разкаяния и грехове,
приел същинската любов
в душата си за всички светове.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса, Гинче!
    Катарзис е животът, да!
    Чудесен стих!
    ((( )))
  • неотменно… красиво
    и тъжно пътуване… там, към безкрая
    омаен ни води… където и думи
    и пътища свършват с мига мимолетен от нещо
    било и отминало…

    прекрасен стих, Джуди.. в унисон с моите мисли..
    поздрав сърдечен за теб..
Предложения
: ??:??