Пустиня - без ехо, без следа.
Прелитаща, нечута пропуснала стрела.
Стоях и чаках да ме викнат дните.
Унесен в самотата на звездите,
плахо годините си питах -
аз ли бях това дете,
което победи сълзите
превърнало ги в скалисти брегове,
което заради мечтите
пропусна детските си светове,
което ровеше руините
на ранно остарялото сърце? ...