Размисли

Поэзия » Философская

857 0 20

Понякога и аз така,

тъй-както есенната шума,

ми идва да се съблека

преди да пропищи куршума.

Друг път - да облека листя

и като ябълката в двора,

да бухна тук и разцъфтя

изпълнил с аромат простора.

Но знам, че идва студ и лед ,

дървото ще сковат вериги

и аз ще стана глух и слеп,

безмълвно-снежен и невидим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Melany71 (Светла)

Размазах се от кеф , докато четях!

2010-12-20T11:32:54+02:00
abagar (Васил Бориславов)

Привет!
Харесах стихотворението- най-много добавката която сте направили в коментарите!С пожелание "...тези птичи гласове" да ги чувате още дълги, дълги години!
Поздравления!
Весели празници!

2010-12-20T04:16:12+02:00
rudin (Иван Христов)

Благодаря ти, скорпионче! Още много пролети с птичи гласове ще дочакаме.

2010-12-19T23:51:04+02:00
странница (Сеси)

Не се предавай, а чакай тез птичи гласове!

2010-12-19T23:42:55+02:00
rudin (Иван Христов)

Надежда, Елица, Любов, Петя, Фери, Венци, Ева! Предлагам ви стихото да има следното продължение:

Напролет южни ветрове
ледът ще разтопят от мене
и в тези птичи гласове
ще бъда! - дявол да го вземе.

Но стихотворението ще загуби първичната си красота и сила.

2010-12-19T23:13:30+02:00