1 авг. 2013 г., 22:28

Размисли

1.2K 0 18

 

 

Размисли

 

Понякога стараем се до болка

да бъдем честни в своето откровение.

Понякога стараем се до лудост

да бъдем смели в нечии очи.

И всички търсим своето спасение

във мигове на сбъднати мечти...

Забравили, че времето е кратко

на кръстопът стоим и днес, и утре.

Животът си отлита безвъзвратно...

като красива, цветна, майска утрин.

И само вятърът самотен сред полята

с душите ще препуска мълчаливо.

И тиха песен ще редят житата,

че някога и ний били сме живи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятна философия!
    Ние сме част от природата.
    Изчезваме неусетно в нейните дебри . . .
    и само тихата песен на житата
    ще покаже невидимата нишка на живота ни.
    Много силен стих, Далия!
    Насладих се!
  • Благодаря, Ася! Радвам се, че се спираш на страницата ми !
  • Тъжна равносметка!Хареса ми много,Далия!
  • Антоан, колко се радвам, че отново влизаш в сайта! И аз го позагърбих в последно време, заради многото ангажименти. Винаги ме радват твоите коментари, толкова са задълбочени и искрени, ти вникваш във всеки детайл и някак много точно усещаш настроението на творбата. Стараеш се да бъдеш максимално изчерпателен, благодаря ти за това, знам, че влагаш енергия и време, които би могъл да използваш за себе си. Но ти си от хората, които се раздават, които са щастливи само, когато правят щастливи другите. Това са Хората. Много малко останаха за жалост, срещам ги понякога и ми докривява, че остават неразбрани. Но тяхното сърце е широко, те не искат нищо в замяна, само да обичат, от това и за това живеят. Искам да кажа на всички тези Хора - Не спирайте ! Светът има нужда от вас ! Вие сте двигателят на обществото и макар да оставате в сянка понякога, трябва да ви има ! Иначе всичко би се материализирало и изгубило смисъл. Извинявай, Антоан, за дългия коментар. Прегръдки, приятелю !
  • Благодаря, че коментира, Миночка ! Наистина това е тъжната равносметка. Все пак пожелавам на всички повече весели моменти, приятни емоции и нека изживеем всеки миг от настоящето с позитивна нагласа. Така и хубавото е по-хубаво, и лошото не е чак толкова лошо. Усмихнат ден от мен !

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...