Размисли
Понякога стараем се до болка
да бъдем честни в своето откровение.
Понякога стараем се до лудост
да бъдем смели в нечии очи.
И всички търсим своето спасение
във мигове на сбъднати мечти...
Забравили, че времето е кратко
на кръстопът стоим и днес, и утре.
Животът си отлита безвъзвратно...
като красива, цветна, майска утрин.
И само вятърът самотен сред полята
с душите ще препуска мълчаливо.
И тиха песен ще редят житата,
че някога и ний били сме живи.
© Далия Всички права запазени
Ние сме част от природата.
Изчезваме неусетно в нейните дебри . . .
и само тихата песен на житата
ще покаже невидимата нишка на живота ни.
Много силен стих, Далия!
Насладих се!