1.08.2013 г., 22:28

Размисли

1.2K 0 18

 

 

Размисли

 

Понякога стараем се до болка

да бъдем честни в своето откровение.

Понякога стараем се до лудост

да бъдем смели в нечии очи.

И всички търсим своето спасение

във мигове на сбъднати мечти...

Забравили, че времето е кратко

на кръстопът стоим и днес, и утре.

Животът си отлита безвъзвратно...

като красива, цветна, майска утрин.

И само вятърът самотен сред полята

с душите ще препуска мълчаливо.

И тиха песен ще редят житата,

че някога и ний били сме живи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятна философия!
    Ние сме част от природата.
    Изчезваме неусетно в нейните дебри . . .
    и само тихата песен на житата
    ще покаже невидимата нишка на живота ни.
    Много силен стих, Далия!
    Насладих се!
  • Благодаря, Ася! Радвам се, че се спираш на страницата ми !
  • Тъжна равносметка!Хареса ми много,Далия!
  • Антоан, колко се радвам, че отново влизаш в сайта! И аз го позагърбих в последно време, заради многото ангажименти. Винаги ме радват твоите коментари, толкова са задълбочени и искрени, ти вникваш във всеки детайл и някак много точно усещаш настроението на творбата. Стараеш се да бъдеш максимално изчерпателен, благодаря ти за това, знам, че влагаш енергия и време, които би могъл да използваш за себе си. Но ти си от хората, които се раздават, които са щастливи само, когато правят щастливи другите. Това са Хората. Много малко останаха за жалост, срещам ги понякога и ми докривява, че остават неразбрани. Но тяхното сърце е широко, те не искат нищо в замяна, само да обичат, от това и за това живеят. Искам да кажа на всички тези Хора - Не спирайте ! Светът има нужда от вас ! Вие сте двигателят на обществото и макар да оставате в сянка понякога, трябва да ви има ! Иначе всичко би се материализирало и изгубило смисъл. Извинявай, Антоан, за дългия коментар. Прегръдки, приятелю !
  • Благодаря, че коментира, Миночка ! Наистина това е тъжната равносметка. Все пак пожелавам на всички повече весели моменти, приятни емоции и нека изживеем всеки миг от настоящето с позитивна нагласа. Така и хубавото е по-хубаво, и лошото не е чак толкова лошо. Усмихнат ден от мен !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...