Уморена съм,
след вятъра не тичам.
Не се познавам,
а не искам на другите да заприличам!
Годините са безразлични
и карат ме да се снижавам.
Дрехи сменям,
мисли прекопавам,
зачертавам-дати, имена безлични.
Остават само шепа близки
и им прощавам -след едно уиски.
Пак навличам старите си дънки,
но знам, че някому ще липсвам.
Това ми дава сили!
© Василка Ябанджиева Все права защищены