11.01.2019 г., 21:10

Размисли

642 4 5

Уморена съм,

след вятъра не тичам. 

Не се познавам,

а не искам на другите да заприличам! 

 

Годините са безразлични

и карат ме да се снижавам. 

Дрехи сменям, 

мисли прекопавам, 

зачертавам-дати, имена безлични. 

 

Остават само шепа близки

и им прощавам -след едно уиски. 

Пак навличам старите си дънки, 

но знам, че някому ще липсвам. 

 

Това ми дава сили! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...